Смартфонът в училище: помагат ли забраните?
В изгода на възбраната приказва основно просветителната и педагогическа социална поръчка на всяко учебно заведение: децата би трябвало натрупат познания и опит, нужни им за бъдещия живот. Тоест – за тях е изключително значимо да се концентрират, да работят интензивно и да съблюдават разпоредбите в учебно заведение. А днешният млад „ хомо телефоникус " живее с взор, забит в екрана и целият външен свят минава пренос около него – освен това състояние натрупването на познания и обществен опит в директното другарство с учителите и съучениците става невероятно. Да не приказваме, че мобилните устройства са и идеалният „ подсказвач " за тези възпитаници, които ги мързи да учат и най-много да мислят със личните си глави.
Мобилните устройства в класната стая са отговорни и за други, на пръв взор по-малозначителни проблеми. На тях по време на час се играят игри, в междучасието се снимат клипове (някои много грозни и нарушаващи правата на други ученици), на тях се гледат филмчета, слуша се музика и така нататък и тъй наречените
Смартфоните в учебната раница на децата правят и положително
С други думи – все действия, които пречат на децата да се концентрират върху същинските си задания в учебно заведение. И най-после: мобилните устройства са вероятно и най-могъщият инструмент в грозното състезание сред децата на тематика „ Кой е по-богат и кой по-моден? ".
Но мобилните телефони и устройства в учебната раница на децата правят и положително. Най-вече: родителите постоянно имат контакт с децата си, което по никакъв начин не е маловажно в днешния динамичен свят и в днешните учебни дворове, където дебнат какви ли не рискове. Освен това с мобилен телефон в джоба всеки възпитаник може бързо да подаде сигнал за заплаха, а за какво не и да популяризира информация за нередности, даже за закононарушения – като насилия или търговия с опиати, да вземем за пример. И не на последно място: смарт телефоните и таблетите могат да бъдат потребно педагогическо пособие в часовете, в случай че се употребяват както би трябвало.
Проблем има - само че дано го погледнем с нови очи
На фона на всичките тези „ за " и „ срещу " най-после би трябвало да се каже, че – за положително или за зло – сходни рестриктивни ограничения в последна сметка не се съблюдават и остават от ден до пладне – та кой и по какъв начин тъкмо ще управлява децата? Освен това техниката напредва толкоз бързо, че идващите генерации мобилни устройства вероятно ще мимикрират и ще се крият по напълно неоткриваем метод. Срещу възбраната ще стачкуват самите деца, само че още по-гръмко ще стачкуват и родителите. Тъй че вероятно е нужно да се търсят някакви междинни пътища, някакви ексцентрични решения. Примерно всички деца да получават учебни таблети с частично блокирани функционалности. Или пък в учебно заведение просто да се вкарат избрани дни без смарт телефони и мобилни устройства – и да се видят и проучват резултатите.
Проблем в действителност има, и то огромен. За учителите, за учениците и за родителите им. И решението нито ще падне от небето, нито пък може да си остане в границите на обичайното „ разрешено – неразрешено ". Нека го погледнем с нови очи и да си представим бъдещето. Само по този начин ще можем да го решим.
Мобилните устройства в класната стая са отговорни и за други, на пръв взор по-малозначителни проблеми. На тях по време на час се играят игри, в междучасието се снимат клипове (някои много грозни и нарушаващи правата на други ученици), на тях се гледат филмчета, слуша се музика и така нататък и тъй наречените
Смартфоните в учебната раница на децата правят и положително
С други думи – все действия, които пречат на децата да се концентрират върху същинските си задания в учебно заведение. И най-после: мобилните устройства са вероятно и най-могъщият инструмент в грозното състезание сред децата на тематика „ Кой е по-богат и кой по-моден? ".
Но мобилните телефони и устройства в учебната раница на децата правят и положително. Най-вече: родителите постоянно имат контакт с децата си, което по никакъв начин не е маловажно в днешния динамичен свят и в днешните учебни дворове, където дебнат какви ли не рискове. Освен това с мобилен телефон в джоба всеки възпитаник може бързо да подаде сигнал за заплаха, а за какво не и да популяризира информация за нередности, даже за закононарушения – като насилия или търговия с опиати, да вземем за пример. И не на последно място: смарт телефоните и таблетите могат да бъдат потребно педагогическо пособие в часовете, в случай че се употребяват както би трябвало.
Проблем има - само че дано го погледнем с нови очи
На фона на всичките тези „ за " и „ срещу " най-после би трябвало да се каже, че – за положително или за зло – сходни рестриктивни ограничения в последна сметка не се съблюдават и остават от ден до пладне – та кой и по какъв начин тъкмо ще управлява децата? Освен това техниката напредва толкоз бързо, че идващите генерации мобилни устройства вероятно ще мимикрират и ще се крият по напълно неоткриваем метод. Срещу възбраната ще стачкуват самите деца, само че още по-гръмко ще стачкуват и родителите. Тъй че вероятно е нужно да се търсят някакви междинни пътища, някакви ексцентрични решения. Примерно всички деца да получават учебни таблети с частично блокирани функционалности. Или пък в учебно заведение просто да се вкарат избрани дни без смарт телефони и мобилни устройства – и да се видят и проучват резултатите.
Проблем в действителност има, и то огромен. За учителите, за учениците и за родителите им. И решението нито ще падне от небето, нито пък може да си остане в границите на обичайното „ разрешено – неразрешено ". Нека го погледнем с нови очи и да си представим бъдещето. Само по този начин ще можем да го решим.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ